Започнах да проучвам шибари преди 10 месеца и съм много далеч от това да се нарека специалист в тази област. Ако не друго, то ще се определя като "напреднал начинаещ". Въпреки това често получавам въпроси относно основите и идеите зад това изкуство. Поради тази причина създадох настоящето неекспертно ръководство, което ще ви помогне да добиете представа защо толкова много хора се занимават с това и как бихте могли да се насладите и вие на него.

Шибари ( от японски: връзване), или кинбаку (стегнато завързване), е японска форма на подчинение, чиито корени  се намират във феодалната епоха на Едо. Основата е в японско бойно изкуство, наречено ходжоджуцу, въпреки че днешната форма на кинбаку е много далеч от това, което е било тогава.

Ходжоджуцу е система за наказание на престъпници посредством завързване. Възниква от спецификата на японската култура, която търси красотата във всяко движение. Същата фиософия е заложена и в чаените церемонии, икебаната и бойните изкуства, както и в строгоопределаната социална норма по време на династията на Едо.

В началото на 20 век въжето и връзването започват да се появяват в кабуки театъра, но техниката на Ходжоджуцу е пресъздадена по не толкова мъчителен,  далеч по-безопасен  и естетичен начин. Изпълненията са силно стилизирани, показвайки нещо подобно на това, което днес наричаме  кинбаку.

След Втората световна война кинбаку си проправя път към САЩ и започва да се появява във фетишитки списания като Bizzare. Това не е еднопосочна комуникация, а повече културен обмен между двете страни на Тихия океан и повлиява (и все още оказва влияние) върху начина, по който кинбаку се практикува и в Япония.

Въпреки че започва като начин на изтезание, в днешния си вариант кинбаку се състои от много различни форми, в зависимост от това, което вие и вашият партньор се опитвате да постигнете. Като цяло това е интимно, емоционално и наситено изживяване за хората, които участват, но често и за тези, които гледат.  Изпълнява се заради своята визуална естетика, заради усещането за ограничение, за сексуално и / или сетивно удоволствие, за да разберете колко можете да издържите завързани. Всички тези примери са родени от комуникацията и интимността, създадени от хората, които участват в процеса. Партньорите често освобождават ендорфин, енкефалин и допамин и достигат до медитативно състояние на ума, което може да бъде много терапевтично, а понякога и трансформиращо.

За мен кинбаку е невероятно интимно и освобождаващо преживяване. Може да е сексуално. Може да е закачливо. Но все повече му се наслаждавам заради периодите на страдание, издръжливост и предаване. Излизането от зоната на комфорта и взимайки повече, отколкото някога сте очаквали, може да ви изпрати до дебри на тялото и ума, в които никога не сте били преди. Това ми помага да опозная себе си и слабостите си, ме прави по-човечна. Отключването на този цикъл е възможно, само ако се доверя напълно на човека, който ме връзва. Поради това доверие, мисля, че кинбаку може да бъде по-интимен акт дори от секса.

Какво е по-интимно от това да отдадете контрола на някой друг? Страданието, издържливоста и предаването в рамките на този балон от уязвимост и доверие. В този акт има сила, като предоставяте изцяло контрола, за да можете вие и вашият партньор да изградите този специфичен динамичен и енергиен обмен. Този обмен е пътят, по който поемате, въпреки че понякога изглежда сякаш ролите са строгоопределени и до известна степен наистина са - кинбаку е акт на взаимност, взаимно изразяване и проучване.

 За да се насладите и оцените тази взаимност възможно най-безопасно, всички участващи трябва да са наясно с рисковете, които поемат, както и да могат да се доверяват и да общуват с партньора си.  Подчинението може да бъде изключително опасно и трябва да се практикува с предпазни средства, които са важни, както за доминиращия, така и за доминирания.

Не е нужно да изучавате подробно човешката анатомия, но трябва да знаете някои основи, например къде са основните нервни центрове, как да разпознаете увреждане на нервите и как да го различите от проблем с кръвообращението. Както при всички видове БДСМ - наблюдавайте вашия партньор и неговото физическо и психологическо състояние преди и след сесията. Говорете с тях, опознайте телата и реакциите им. Опознайте собственото си тяло и начина, по който реагирате на определен натиск, болка или позиция. Научете се да разпознавате лошата болка (болка, която може да бъде вредна) от добрата болка (болка, която изпитвате, но знаете, че не е вредна и се чувствате добре). Кинбаку, особено т.нар семенава, може да бъде болезнено. Семенава буквално означава мъчение и може да се окажете извън зоната си на комфорт, извън това, което смятате, че можете да понесете. По време на това пътуване именно потапянето в ситуацията ще ви успокои, така че да се научите как да се справяте с болката. Как да дишате и как да се успокоите, и кога да сигнализирате на партньора си, ако не се чувства добре.

Най-добрият начин да научите кинбаку си остава уъркшопа наживо. Това не само е интересно, но и ви дава възможност да се научите в реално време по интересен начин. Освен това този метод е далеч по-безопасен, защото ви наблюдава някой, който има повече опит от вас.   Направете някои проучвания за подобни часове във вашия град, свържете се с вашата БДСМ общност. Ако случайно сте в Берлин - тук има много курсове и преподаватели.

Автор и модел : Ванина Цонева

Източник: Sluttish

Rope: Dasnyia Sommer (https://dasniyasommer.de/) Photography: Dan Taylor (http://www.dantaylorphotography.com/)