Антъни Бурдейн: Преструваме се, че става дума само за храна

Излезе първият трейлър за нов документален филм, посветен на Антъни Бурдейн

В Хедонист не можем да забравим непрежалимия Антъни Бордейн, който бе един от несъмнените повелители на хедонизма толкова години. Него вече го няма, но духът му ще е завинаги жив и с нас. От време на време ще си припомняме за него, публикувайки материали от архива. Като този:

 

Телевизионният водещ говори за това как филмите влияят на всеки аспект от неговото шоу и как Ардженто е вдъхновила последния етап от живота му.

 

Антъни Бурдейн издържал 30 минути "Baby driver" преди да излезе от салона. "Този филм не ми хареса от самото начало“, казва той, поглеждайки назад към онова, което го накара да туитне „Fuck BABY DRIVER“ на милионите си последователи. "Знаех какво  ще се случи на всеки един герой. Просто всичко беше предизвестено толкова рано. Изпитах почти физическа болка. Излязох от киното, потопен в гняв и депресия".

 

Това е типично за Бурдейн, който две десетилетия бе водещ на шоу програми, които представляваха уникална смесица от мачизъм, треска за опознаване на света и културата: Той е продукт на телевизията и гледа филми толкова често, колкото и консумира храна. И в двата случая той е човек с взискателен вкус.

 

"Когато се обадихте, гледах "The edge of darkness"с Мел Гибсън, което е  потресаващо тъп филм, базиран на страхотен петчасов британски сериал", казва ни той. "Смутен съм от това колко е ужасен този филм. Някои неща никога не трябва да се преправят". Всъщност в своите предавания Бурдейн често се поддаваше на това. В предаването "Parts Unkonown“ на CNN, което той води в продължение на пет години, кинематографичните му повлиявания често изместват фокуса от храната в различните страни, до които пътуваше. "В една или друга степен целта на предаването бе винаги храната да бъде между другото. Преструваме се, че става въпрос само за храна. Всъщност рядко е така. Винаги първо говорим за филми, преди да се насочим към локация, към звук, към режисиране. Ние обичаме да пресъздаваме, да копираме филми, които малцина от нашата публика са виждали".

 

 

Перфектното съвпадение

 

В предаването си Бурдейн е снимал най-големите светила във филмовата индустрия - като започнем от Франсис Форд Копола  и стигнем до Дарън Аронофски, но епизодът от 3 юни е особено силно отражение на неговата страст към киното: В "Хонг Конг“ Бурдейн отдава почит на града чрез дългогодишната си любов към филмите на Уонг Карвай, пресъздавайки експресионистични сцени от "Чункин Експрес“ и "В настроение за любов“ и се разхожда из града с оператора на  режисьора Кристофър Дойл. Гледайки Дойл, пълен с енергия, чиято прилика с Антъни е невероятна, е чудно, че им е отнело толкова много време, за да се срещнат. "Той бе герой за мен“, каза Бурдейн. "Надявах се и планирах просто да направя няколко сцени с този човек, да поговорим за филмите му, как той вижда Хонконг, какво търси там“.

 

Вместо това Дойл развежда из Хонконг Бурдейн и екипа му, разговаряйки за своята креативна философия и  запознавайки ги с различни местни забележителности.

 

 В крайна сметка Дойл се заема с камерата. "Това беше невероятен и вълшебен късмет“, казва Бурдейн.

 

Докато двамата снимат, Дойл изразява своята философия, която се доближава до тази на Бурдейн. "Нашата работа като артисти е да ви покажем света, който мислите, че познавате“, казва гуруто на камерата в един момент, добавяйки по-късно: "Ако се опитаме да се придържаме максимално към истината, вероятно така ще дадем глас на неизказаното".

 

42-минутният епизод разказва за работата на Уонг и Дойл, но в по-широк смисъл, това е разказ за историята на Хонконг, за борбата му с джентрификацията и  за мултикултурните жители. Просто между другото се случва да похапват и  страхотна храна.

 

 

Да снимаш Азия с Азия Ардженто

 

Епизодът ни показва и друг спътник в живота на Бурдейн: актрисата и режисьор Азия Ардженто, приятелка на Бурдейн, която става режисьор в последната минута, защото избраният режисьор се разболява. (Двойката се срещна за първи път, когато Ардженто се появява в осмия сезон на шоуто през 2016 г.)

 

Това е нова глава за Ардженто, която преди това прекарва тежки месеци, защото е една от първите, посочили, че са жертва на сексуално насилие от страна на Харви Уайнстийн. С излъчването на епизода седмица след съдебното заседание на Уайнстийн Ардженто отказва да бъде интервюирана за преживяванията си в предаването, но след това, в официално Q&A, публикувано на сайта на CNN, тя каза, че е "щастлива, че е направила този скок в неизвестното“ и отбелязва, че опитът в актьорството в хонконгския трилър "Boarding Gate“ на Оливие Асаяс от 2007, я е подготвил за предизвикателството да тича из града с камера. "Усетих родство с организирания хаос“, казва тя.

 

За Бурдейн приобщаването на Ардженто в професионалния му свят се оказа естественото продължение на тяхната връзка. "Вижте, по всяко време мога да използвам Азия за работа  - дори случайните ѝ предложения, например, когато тя ми се обади в средата на шоуто, за да ме запознае с нигерийската психеделик рок сцена от средата до края на 70-те - това е огромна помощ за предаването" - каза той. "Харесва ми тя да режисира. Просто не мисля, че можем да си я позволим. Но не обичам нищо повече от това да повторя преживяването. Тя го направи невероятно".

 

 

Работата на Ардженто от двете страни на камерата е насочена към тежки повествователни преживявания, а чувствителността й си пасва с Бурдейн, чийто баритонов глас разказва за развиващата се идентичност на Хонконг. От бърз преглед на израстването на града от рибарско селище в глобален център, епизодът се движи из зашеметяващи локации: превъзходната закусвалня Happy Paradise, мрачен пънк рок клуб, където вечеря с банда на име David Boring, спокойна разходка с лодка и ганайски ресторант за африкански бежанци.

 

Дойл често узурпира склонността на Бурдейн за поетични наблюдения. Имайки предвид въздействието на строителството и нарастващите разходи за живот на по-старото население на града, Дойл твърди: "Не можем да променим еволюцията на историята или джентрификацията - но поне можем да видим какво губим“. Към него се присъединява режисьорката Джени Сюен, която миналата година съвместно режисира "Бялото момиче“ с Дойл. Перспективата на Сюен спасява епизода от реалната възможност всичко да бъде обяснено през призмата  на ориенталско опростяване. Говорейки за предизвикателствата пред представянето на културата пред некитайската публика, тя заключава: "Единственият начин е да не бъдете цинични".

(част 2)