В петък сутрин, когато офисите в центъра започват да се изпълват, на отсрещния хълм група хора закусва на открито с изглед към града. Не са на тиймбилдинг. Не са и в отпуск. Просто са си взели „тайния петък“.

Това е нова градска практика, която набира скорост сред млади професионалисти и фрийлансъри. Един ден в месеца – неофициален, неангажиран, неотразен в календара – се запазва изцяло за лична употреба. Без уведомления. Без списъци. Без цели.

Някои го посвещават на дълга закуска в новооткрито кафене. Други пътуват за един ден до близка дестинация, изключвайки служебните канали. Трети просто се разхождат – без дестинация, с телефон в самолетен режим.

Психолозите наричат това форма на „разтоварваща автономност“ – съзнателно отклонение от ритъма на производителност, което възвръща усещането за лична територия. Не се планира предварително, не се обявява публично – затова и носи името си.

Интересното е, че „тайните петъци“ не водят до загуба на ефективност. Напротив – мнозина споделят, че именно след този ден на „нищо“ идват най-добрите им идеи. Това се дължи на редкия шанс съзнанието да се отпусне, да не бъде заето със следващото действие.

Икономическите анализатори вече наблюдават скок в посещенията на малки бистра, спа центрове и бутикови пространства именно в петъчните сутрини. Създава се нов пазар – този на незабележимото удоволствие.

Тишината, бавността, изборът да не правиш нищо – това са новите луксове на града. И „тайните петъци“ ги събират в едно.