Има удоволствия, които сякаш трябва да се извиняват. Парче торта след полунощ. Цял ден под завивките. Трето капучино. Четвърта целувка. В нашето общество, което възхвалява продуктивността и минимализма, удоволствието е нещо като личен бунт. Но хедонистът не се извинява. Той живее.

Свободата не е само право на избор, а и способност да понесеш последствията от този избор с усмивка. Да ядеш шоколад, без да броиш калориите. Да бъдеш с някого, без да мислиш дали "трябва". Да обичаш не защото е разумно, а защото е истинско. Насладата не иска оправдания. Тя просто иска място в деня ти.

Колкото повече се опитваме да контролираме желанията си, толкова повече ги правим опасни. А когато ги приемем, те стават красиви. Хедонизмът не е разхищение, той е внимание. Да вкусиш всяка хапка. Да усетиш всяко вдишване. Да не прелистваш живота си на бързо, а да се загледаш в детайлите.

И не, това не е егоизъм. Да се грижиш за собственото си щастие е най-добрият начин да присъстваш пълноценно и за другите. Защото човек, който си позволява удоволствие, не завижда. Той вдъхновява. Той заразява със светлина.