В свят, който те насърчава да си продуктивен, да гониш цели, да не спираш – удоволствието понякога се възприема като слабост. А то всъщност е сила. Да си позволиш да се насладиш – на чаша хубаво вино, на залеза, на хубава песен в тишината – е акт на вътрешна свобода.

Хедонизмът не е безразборно търсене на наслада, а съзнателен избор да присъстваш в живота си. Да не отлагаш хубавите моменти за „когато имаш време“. Истинското удоволствие не винаги е луксозно – понякога е в тишината на ранна сутрин, в парченце шоколад след дълъг ден, в добър разговор с човек, който те разбира.

Да се наслаждаваш е начин да си благодарен. Да вкусиш живота, вместо само да го преживееш. В това има красота, има грижа към себе си. Има човечност.

Да живееш хедонистично не значи да избягаш от отговорностите, а да им придадеш смисъл. Когато умееш да се радваш – на малкото, на истинското – животът спира да бъде бягство и започва да бъде присъствие.